Студът не стига
Цикламена луна ме вика,
а животът казва ми довиждане.
Стига ли? Студът не стига
за едното, вечното заспиване.
Март. Жени. Вихрушки...
и фрагмент от някаква космичност.
Зимата ме със целувки
и по здраво праща, и по живо...
Към онази пролет недодялана,
дето прекалила е с парфюма.
А нощта мастилено-окаяна
ме изтърква от живота с гума.
Падам на трохи и чакам
птичка да ме клъвне. Лешояд.
Кръв. Разкъсаната вяра
превръща се в съсирек, в ад.
Март. Жени и празници...
Луна, недей ме вика.
Не е живот. Неблагодарница.
Студ? Студът не стига.
© Катя Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Много е хубаво !
Хареса ми !
Успех ! -
грабна ме..
пишеш страхотно!
-
Отново си оргинална!!!
Поздрави!!! -
Кат, ако този студ мартенски не стига...
-
жени и празници и вихрушки , верно
това със обръщането на словореда (Зимата ме със целувки
и по здраво праща, и по живо...) се превръща в нещо като твоя запазена марка Радваш , много хубаво ! -
Че си е студ,студ си е!Ама ти топлиш с усмивка!Поздрав!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Твоите неща не могат да се четат без внимание. Изискват вникване.
тука бех написал някакви коментари и глупави съвети... нема значение - прочетох го още два пъти... за трети път си редактирам коментара :