Стъклен човек

11 февр. 2011 г., 13:49

Поэзия » Другая

651 0 0

На майка ми

Плаче небето. Сълзите оставят
в земята дълбоки следи,
локви от мъка прецапвам небрежно,
сухи са мойте очи.

В лицето ми стъклено капки се удрят,
болезнена грешка, сбъркан адрес,
вместо прегръдка съчувствено нежна,
гладка повърхност и рикошет.

Стъклен човек

Свързани произведения

Комментарии

Предложения