Стъклен човек

11.02.2011 г., 13:49 ч.

Поезия » Друга

650 0 0

На майка ми

Плаче небето. Сълзите оставят
в земята дълбоки следи,
локви от мъка прецапвам небрежно,
сухи са мойте очи.

В лицето ми стъклено капки се удрят,
болезнена грешка, сбъркан адрес,
вместо прегръдка съчувствено нежна,
гладка повърхност и рикошет.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Стъклен човек

Свързани произведения

Коментари

Предложения