11.02.2011 г., 13:49 ч.
Стъклен човек
735
0
0
На майка ми
Плаче небето. Сълзите оставят
в земята дълбоки следи,
локви от мъка прецапвам небрежно,
сухи са мойте очи.
В лицето ми стъклено капки се удрят,
болезнена грешка, сбъркан адрес,
вместо прегръдка съчувствено нежна,
гладка повърхност и рикошет.
Плаче небето. Сълзите оставят
в земята дълбоки следи,
локви от мъка прецапвам небрежно,
сухи са мойте очи.
В лицето ми стъклено капки се удрят,
болезнена грешка, сбъркан адрес,
вместо прегръдка съчувствено нежна,
гладка повърхност и рикошет.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Аманда Лиър Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
