11 янв. 2008 г., 11:05

Стъклено забива се тъгата 

  Поэзия
634 0 25

Стъклено забива се тъгата,

мислено удавена в мъгла.

Драска до ръждивост сетивата,

погълната от спомен за тъма.

 

 

Ударно забива нокти в мене,

изкара всяка мисъл за добро.

Отне ми спомена за тебе,

впи ми се в сърцето зло.

 

 

Разкъсва ме до истеричност,

разпъната стоя на кръст.

Прикова ме в прозаичност

и харесвам мириса на пръст.

 

 

Умъртви в мене красотата,

но борбеността няма да и дам.

Ще одраскам самотата

с доброта и страстен плам.

© Пламена Добрева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??