Стъклено забива се тъгата

Jan 11, 2008, 11:05 AM

Poetry

673 0 25

Стъклено забива се тъгата,
мислено удавена в мъгла.
Драска до ръждивост сетивата,
погълната от спомен за тъма.
Ударно забива нокти в мене,
изкара всяка мисъл за добро.
Отне ми спомена за тебе,
впи ми се в сърцето зло.
Разкъсва ме до истеричност,
разпъната стоя на кръст.
Прикова ме в прозаичност
и харесвам мириса на пръст. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Стъклено забива се тъгата

Want to read more?

Random works