То е прозрачно.

Затова и трудно го забелязах.

И може да приема формата, която желая.

Затова го направих изящно.

Има чудното свойство

да резонира

и да поема в себе си

най-кристалната чистота

на мислите ми.

Материалът, от който е направено,

е як, като стъкло.

Емоциите ми оказват натиск върху него понякога.

Не бива да прекалявам обаче, за да не се напука.

Понякога се превръща в огледало.

Тогава виждам в него да се отразява

едно многолистно цвете

с отпечатък от ботуш върху петалиите

и си казвам:

“Дано да вижда здравите, а не стъпканите...”

Идва и си отива  внезапно. Но винаги идва.

Затова го чакам и днес.