То е прозрачно.
Затова и трудно го забелязах.
И може да приема формата, която желая.
Затова го направих изящно.
Има чудното свойство
да резонира
и да поема в себе си
най-кристалната чистота
на мислите ми.
Материалът, от който е направено,
е як, като стъкло.
Емоциите ми оказват натиск върху него понякога.
Не бива да прекалявам обаче, за да не се напука.
Понякога се превръща в огледало.
Тогава виждам в него да се отразява
едно многолистно цвете
с отпечатък от ботуш върху петалиите
и си казвам:
“Дано да вижда здравите, а не стъпканите...”
Идва и си отива внезапно. Но винаги идва.
Затова го чакам и днес.
© Павлина Гатева Всички права запазени