Стълбата на живота

Въртейки се в житейските проблеми,

и още млад си - не ти дреме,

обръщаш се и няма нищо,

което да те притеснява мислиш.

Минава още малко време,

И почва малко да ти дреме,

Че времето минава бързо,

А никой още не ти връзва.

Но идва времето ти вече,

А с него и едно човече,

И почва много да ти дреме,

За бъдещото поколение,

И ето идва четирстака,

И времето ти веч не чака,

И кокалите се обаждат,

И спомените ти изваждат.

Когато се  качиш нагоре,

По стълбицата на живота,

Откриваш , че освен любовни,

Си имаш и други органи чаровни.

Душата ти е още млада,

Но косата ти все пак пада,

Но майната и на косата,

По важни са децата.

Така живуркаме си всички,

И бачкаме като пчелички,

Въртя се пак в житейските проблеми,

и пак съм млад , но в друго време.

Христо Христов