Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
8 дек. 2006 г., 18:21

Стъмни се вън 

  Поэзия
575 0 4

Стъмни се вън, в душата се смрачи.
В мъглата гъста се изгубвам от сълзи,
а рана стара се отваря...и боли.
Не съм готова, да си тръгнеш,
и никога не ще съм. Пред старата икона
с очи се моля и шептя...не стигат думите,
а искам да изпрося за теб една звезда,
която да съхрани душата ти в нощта,
в която се изгубваш, изтичаш през очите ми...
Във шепи сбрала всичките сълзи,
се моля бездиханно, и нямам сили да погледна
иконата пред себе си...а Той ми се усмихна...
И нищо този път не каза.
Усмивката Му, беше малко тъжна, но надеждна.
Аз Му повярвах, повярвай Му и ти!
Не тръгвай... просто остани.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви!
  • ...не съм готова, да си тръгнеш... много хубаво изказана молба да запазиш нещо, което не искаш да изгубиш... 6 от мен, но не би ли могла да замениш думичката "стъжни" с друга по-силна, по-нежна...
  • Стана ми много тъжно...
    Хубав стих,Джейни!
  • След твоята молба може би ще остане.
    Много хубав стих, Джейни!!! Поздрави!!!
Предложения
: ??:??