Стъмни се вън

8.12.2006 г., 18:21 ч.

Поезия

574 0 4

Стъмни се вън, в душата се смрачи.
В мъглата гъста се изгубвам от сълзи,
а рана стара се отваря...и боли.
Не съм готова, да си тръгнеш,
и никога не ще съм. Пред старата икона
с очи се моля и шептя...не стигат думите,
а искам да изпрося за теб една звезда,
която да съхрани душата ти в нощта,
в която се изгубваш, изтичаш през очите ми...
Във шепи сбрала всичките сълзи,
се моля бездиханно, и нямам сили да погледна
иконата пред себе си...а Той ми се усмихна...
И нищо този път не каза.
Усмивката Му, беше малко тъжна, но надеждна.
Аз Му повярвах, повярвай Му и ти!
Не тръгвай... просто остани.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Djein_Ear (Евгения Тодорова)

2006-12-09T09:19:24+02:00

Благодаря ви!
Pepina (Пепа Деличева)

2006-12-09T00:00:34+02:00

...не съм готова, да си тръгнеш... много хубаво изказана молба да запазиш нещо, което не искаш да изгубиш... 6 от мен, но не би ли могла да замениш думичката "стъжни" с друга по-силна, по-нежна...
petinka67 (Петя Кръстева)

2006-12-08T20:23:24+02:00

Стана ми много тъжно...
Хубав стих,Джейни!
Романтик (Христо Костов)

2006-12-08T18:32:19+02:00

След твоята молба може би ще остане.
Много хубав стих, Джейни!!! Поздрави!!!