16 мар. 2017 г., 22:48

Стъпки 

  Поэзия » Другая
668 0 1
Разгърнах спомените тихо
и онзи миг забравен преоткрих,
във който плахо се родиха
едно приятелство и... този стих.
Не чувствах студ, макар, че бе студено.
Безпътен бях, но път ми се яви.
А ти усмихна се и тръгна с мене
и с мен към неизвестното зави.
Познах те, позна ме - две сродни души...
Прегръщам нежно топлото ти рамо.
След нас светът със грохот се руши.
Пред нас - блещукаща надежда само. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветелин Все права защищены

Предложения
: ??:??