Разгърнах спомените тихо
и онзи миг забравен преоткрих,
във който плахо се родиха
едно приятелство и... този стих.
Не чувствах студ, макар, че бе студено.
Безпътен бях, но път ми се яви.
А ти усмихна се и тръгна с мене
и с мен към неизвестното зави.
Познах те, позна ме - две сродни души...
Прегръщам нежно топлото ти рамо.
След нас светът със грохот се руши.
Пред нас - блещукаща надежда само.
И още нещо приливът донесе...
Писмо в бутилка, грях стаен...
Отдавна забравена песен...
Зората на новия ден...
Посветено на А. Т.
© Цветелин Todos los derechos reservados