Дъждът от дни с игличките си остри
плющи върху чадърите на минувачите.
Върлува вятърът по хлъзгавите покриви
и от оранжевата шума скърпва пачуърк.
Настръхнали врабци и шумни врани
делят подхвърлена коричка хляб.
Цвърчат… И те ли като нас се карат,
когато са подгонени от глад?
По запотеното стъкло надолу пъплят
замръзналите есенни сълзи.
В кристали ги превръщат, мръкне ли,
под лампите с неоновите светлини. ...