9 апр. 2024 г., 13:29

Суша 

  Поэзия » Философская
198 0 0
Дъждът ще ни подкани за молитва.
Отдавна е потънал в земна суша.
Аз вечно между капките му свикнал,
не виждам откъде да се промуша.
И свивам се в измислените сенки,
където неудобството търпи се,
понеже независещо от мен,
съдбата за любов ме е орѝсала...
Повтарям си подобни изречения
наум, като растежа на цветята.
Венеца ми е част от сътворението,
дотолкова над кръста, че се мята. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Все права защищены

Предложения
: ??:??