Дъждът ще ни подкани за молитва.
Отдавна е потънал в земна суша.
Аз вечно между капките му свикнал,
не виждам откъде да се промуша.
И свивам се в измислените сенки,
където неудобството търпи се,
понеже независещо от мен,
съдбата за любов ме е орѝсала...
Повтарям си подобни изречения
наум, като растежа на цветята.
Венеца ми е част от сътворението,
дотолкова над кръста, че се мята. ...