18 дек. 2017 г., 21:19

Сутрешно 

  Поэзия
760 7 7

Когато още злите сили спят,
а утрото приговя ми закуска
и от дървото вън вали снегът,
и върху тротоара сълзи пуска;

когато е настъпил полуден,
а в моята душа е полуутре,
с кафето си промивам разреден
плана за днес минута по минута;

отчаян, телефонът не звъни,
а интернетът мига недоспало,
безсмилслено ли чакам да вали
във пощата от мейли закъсняли?

Това е точно миг преди навън
с колата моят ден да ме откара.

За всеки случай пускам ти писмо,
да знаеш, че те чакам и ти вярвам.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??