18 dic 2017, 21:19

Сутрешно 

  Poesía
761 7 7

Когато още злите сили спят,
а утрото приговя ми закуска
и от дървото вън вали снегът,
и върху тротоара сълзи пуска;

когато е настъпил полуден,
а в моята душа е полуутре,
с кафето си промивам разреден
плана за днес минута по минута;

отчаян, телефонът не звъни,
а интернетът мига недоспало,
безсмилслено ли чакам да вали
във пощата от мейли закъсняли?

Това е точно миг преди навън
с колата моят ден да ме откара.

За всеки случай пускам ти писмо,
да знаеш, че те чакам и ти вярвам.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??