Човек (Анна Станоева)
190 4985
27 апр. 2007 г., 15:40

СУТРИН 

  Поэзия
718 0 9

                                     
                                       Сладък сън танцува във ефира,
                                        камбанен звън, вихъра му спира
                                        и виждам в утрото дъждовно
                                        телата наши, сплетени греховно.
                                        Часът е осем, камбаната го отброява,
                                        а утрото ми мигом погрознява.
                                        С целувка нежна се отделям от леглото
                                        и толкоз ми е мъчно пак, защото
                                        след осем часа чак ще се докосна
                                        до топлите му устни и постелята ни росна.

© Анна Станоева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??