Сладък сън танцува във ефира,
камбанен звън, вихъра му спира
и виждам в утрото дъждовно
телата наши, сплетени греховно.
Часът е осем, камбаната го отброява,
а утрото ми мигом погрознява.
С целувка нежна се отделям от леглото
и толкоз ми е мъчно пак, защото
след осем часа чак ще се докосна
до топлите му устни и постелята ни росна.