О, Любов,

Ти тъй нежна правиш ме 

и след това раняваш ме 

в Свещеният си Огън Ти изгаряш ме,

за да се преродя от пепелта...

И после от пръстта 

високо в небесата извисяваш ме,

със огнени криле даряваш ме,

и със дъха си 

огнен пламък във душата ми запалваш,

за да мога да летя...

Онези, що горели са докрай във Твоят Огън,

Ти даряваш със огнен жезъл

И във очите им Ти нежно две искрици там поставяш

и наричаш ги носители на Пламъка Свещен

Докоснати от Тебе в този ден,

от този миг нататък 

Пътят им вовеки осветен остава

и Божественият лъч

чрез тях душите озарява..