О, Любов,
Ти тъй нежна правиш ме
и след това раняваш ме
в Свещеният си Огън Ти изгаряш ме,
за да се преродя от пепелта...
И после от пръстта
високо в небесата извисяваш ме,
със огнени криле даряваш ме,
и със дъха си
огнен пламък във душата ми запалваш,
за да мога да летя...
Онези, що горели са докрай във Твоят Огън,
Ти даряваш със огнен жезъл
И във очите им Ти нежно две искрици там поставяш
и наричаш ги носители на Пламъка Свещен
Докоснати от Тебе в този ден,
от този миг нататък
Пътят им вовеки осветен остава
и Божественият лъч
чрез тях душите озарява..
© Свещен Огън Всички права запазени