Автор: Генка Богданова
Влюбена съм в нощите безсънни,
в тишината под луна сребриста.
В чувствата си – езера бездънни,
се потапям – ритуално-чиста.
Гмуркам се се до дъното, където –
като бисери в невзрачни миди –
тайните си скрило е сърцето:
тъмни перли – болки и обиди,
бели перли – светлите надежди.
Перлите разпръснати събирам,
в огърлѝца тежка ги подреждам
и покоя след това намирам.
Лека е душата, облекчена
от копнежи и от чувства скрити.
В стиховете с хора споделени,
греят перли в светлина обвити.
© Генка Богданова Все права защищены