Автор: Генка Богданова
Влюбена съм в нощите безсънни,
в тишината под луна сребриста.
В чувствата си – езера бездънни,
се потапям – ритуално-чиста.
Гмуркам се се до дъното, където –
като бисери в невзрачни миди –
тайните си скрило е сърцето:
тъмни перли – болки и обиди,
бели перли – светлите надежди.
Перлите разпръснати събирам,
в огърлѝца тежка ги подреждам ...