13 февр. 2011 г., 18:48
След часове ще настъпи 14 февруари - денят на влюбените, на който освен усмивки, веселие и любов би трябвало да няма каквито и да било тъжни неща. Много мислих дали въобще да публикувам това стихотворение, но накрая реших да го направя, защото много ми се иска и един стойностен млад човек, макар и нереално, да преживее този, завинаги отнет му празник.
СВЕТИ ВАЛЕНТИН
Наливам вино в чашите кристални,
и както някога аз вземам моята,
но... вече няма кой да вдигне твоята,
отсреща - само спомени прощални.
А днес е празникът на влюбените -
навсякъде усмихнати лица и смях.
Но никога ти няма да си между тях,
защото си в графа „загиналите”?
И мъката притиска ми сърцето,
че този спомен винаги във него е живял ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация