Ang61 (Ангел)
5 56
13.02.2011 г., 18:48 ч.

Свети Валентин 

  Поезия
2158 0 7

След часове ще настъпи 14 февруари - денят на влюбените, на който освен усмивки, веселие и любов би трябвало да няма каквито и да било тъжни неща. Много мислих дали въобще да публикувам това стихотворение, но накрая реших да го направя, защото много ми се иска и един стойностен млад човек, макар и нереално,  да преживее този, завинаги отнет му празник.

 

                                 

СВЕТИ  ВАЛЕНТИН

 

Наливам вино в чашите кристални,

и както някога аз вземам моята,

но... вече няма кой да вдигне твоята,

отсреща - само спомени прощални.

 

А днес е празникът на влюбените -

навсякъде усмихнати лица и смях.

Но никога ти няма да си между тях,

защото си в графа „загиналите”?

 

И мъката притиска ми сърцето,

че  този спомен винаги във него е живял

със погледа последен, който съм видял

в онази нощ.... разплакала небето.

 

Далеч от свойте близки и родина,

отиде си завинаги от този свят.

И няма гроб и няма бюст от бронз отлят,

ни ваза със букетче от гергина.

                                    

 

© Ангел Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Докосващ и силен стих! Поздрави!
  • Тъжно е, Ангел,докосва сърцето болезнено.
    Привет и от мен!
  • Много силно и истинско!Познах тази болка!!!
  • Силно въздействащ, докосващ сърцето стих!
    Да се надяваме, че истинска смърт може би няма,
    а само преминаваме от едно измерение в друго...
    ПОЗДРАВИ!
  • споменът остава...и болка, и обич в нечие сърце...
    болезнено тъжен стих...
  • Леле, страхотно е ! Разби ме!
  • Благодаря ти, Милена.
    Аз съм достатъчно силен за да не рухна, но споменът ще си остане завинаги, а и никога даже няма да се опитам да го забравя.
Предложения
: ??:??