СВЕТЛИ МИСЛИ В МРАЧЕН ДЕН
От мене – знам – че не зависи.
Не ми е длъжен този свят.
Дали е зъл, или е хрисим –
не прави бедния богат.
Вървя си – охлювче по хълма,
подпиращо с рогца деня.
Все някога ще ме прегърне,
смирена, майката земя.
Не гоня име, нито слава.
Прашинка е във вечността,
каквото подир мен остава.
И всяко зло се надделява,
подходиш ли със доброта,
кураж и обич ако даваш.
© Валентина Йотова Все права защищены