Светлина
Когато човек се върне назад в годините
да потърси пътеката,
водила го през младостта,
когато там нейде,
търси светлината на истината,
довела до сиянието на мъдрост
през старостта,
не може да види ясно
реалността в миналото си,
заблуждавайки се за изминалите стари неща.
Душа боледува, как върви в тази пътека,
защото днешният ден е велик.
Снагата потръпва от сладостна мъка
и нека това е новият звезден миг.
Любов и радост - две сестри неразделни
на човека добър в новия ден.
Смирение и страх от сили възвишени
чертаят пътя от ден в ден.
И Дух светъл полагащ ръцете си
като зов към идния ден.
© Кети Иванова Все права защищены