22 mar 2009, 13:05

Светлина 

  Poesía » Otra
571 0 0

                         Светлина

 

Когато човек се върне назад в годините

да потърси пътеката,

                          водила го през младостта,

когато там нейде,

                         търси светлината на истината,

довела до сиянието на мъдрост

                         през старостта,

не може да види ясно

                         реалността в миналото си,

заблуждавайки се за изминалите стари неща.

 

Душа боледува, как върви в тази пътека,

защото днешният ден е велик.

Снагата потръпва от сладостна мъка

и нека това е новият звезден миг.

 

Любов и радост - две сестри неразделни

на човека добър в новия ден.

Смирение и страх от сили възвишени

чертаят пътя от ден в ден.

 

И Дух светъл полагащ ръцете си

като зов към идния ден.

 

© Кети Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??