1. Вечерта навън
отвътре те навява,
слабост сеща гръд, сърце.
Жално ти е за зората,
га милно Слънцето изгрява.
2. Вехнат на очите цветовете,
корените вън са от твоята душа. Няма ги на светлината даровете,
сал се мрак разнесе,
куплението не вдига вечерта.
3. Тръпнат гъсто цветовете,
чакат на усмивка заранта.
Хлопа скръб по домовете, ...