13 jun 2018, 9:05

Светлина 

  Poesía » Del paisaje
847 1 1
1. Вечерта навън
отвътре те навява,
слабост сеща гръд, сърце.
Жално ти е за зората,
га милно Слънцето изгрява.
2. Вехнат на очите цветовете,
корените вън са от твоята душа. Няма ги на светлината даровете,
сал се мрак разнесе,
куплението не вдига вечерта.
3. Тръпнат гъсто цветовете,
чакат на усмивка заранта.
Хлопа скръб по домовете, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Сираков Todos los derechos reservados

Вечер, на един мрачен ден, от края на 2017 и копнежът за Светлина е вдъхновението ми, за това произведение.

Propuestas
: ??:??