Мънички трохи от светлина...
Това бе тя - творение на зрака.
Със дози топла добрина
изгони от душата мрака.
Когато я видях за първи път,
тя беше свещ,
която свети до зората.
Надежда и любов,
и капчици уют...
Аз трогнат - бях открил жената.
Закуската ми - бяла радост.
По обед хапвах порция мечти,
а вечер вкусвах крехка сладост,
четях любов във нейните очи.
И тази свещ пожар запали!
Ентропия - емоции без ум.
Горяща пещ гаси ли се?
Едва ли...
Когато крачим по различен друм.
В безкрая как да прецениш
дали планета отразява,
или звезда по своему гори?
Така любов на пепел става...
© Георги Бъчваров Все права защищены