Мънички трохи от светлина...
Това бе тя - творение на зрака.
Със дози топла добрина
изгони от душата мрака.
Когато я видях за първи път,
тя беше свещ,
която свети до зората.
Надежда и любов,
и капчици уют...
Аз трогнат - бях открил жената.
Закуската ми - бяла радост.
По обед хапвах порция мечти, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация