3 апр. 2010 г., 16:35

Светлинни капки 

  Поэзия
562 0 0

СВЕТЛИННИ КАПКИ…

 

Опулената тишина

е луднала.

Връхлита ме.

Премазва ме до кости!

Утихнала –

не протестирам.

Безнадеждно е.

Безсмислено.

Безсмислено…

и… жалко.

Но само

ако можехте да чуете

как  се разлива –

в  цветове и мисли…

Как оплодява

сухите ми клони.

И как се втурва –

огнен водопад.

Светлинни капки –

смислени

и същностни…

Пречистващи.

Магийноопрощаващи.

Думи –

заредени с тишина.

Най-търсената тишина –

Спасение.

 

 

 

 

 

 

© Донка Василева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??