3.04.2010 г., 16:35 ч.

Светлинни капки 

  Поезия
561 0 0

СВЕТЛИННИ КАПКИ…

 

Опулената тишина

е луднала.

Връхлита ме.

Премазва ме до кости!

Утихнала –

не протестирам.

Безнадеждно е.

Безсмислено.

Безсмислено…

и… жалко.

Но само

ако можехте да чуете

как  се разлива –

в  цветове и мисли…

Как оплодява

сухите ми клони.

И как се втурва –

огнен водопад.

Светлинни капки –

смислени

и същностни…

Пречистващи.

Магийноопрощаващи.

Думи –

заредени с тишина.

Най-търсената тишина –

Спасение.

 

 

 

 

 

 

© Донка Василева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??