26 мая 2013 г., 16:53

Светло 

  Поэзия
579 0 5




На върха е светло,
звънко-тихо,
само вятърът
на тревите шепне,
цветята милва,
в синевата
с птиците танцува
и с ехото 
тихо разговаря.

Аз съм птица –
вятърът ме гали,
сред облачета бели лъкатуша,
погледна ли надолу,
цветя ми се усмихват,
а слънцето над мен
с мечти сияйни ме посипва
и път златист напред чертае,
който води ме
към теб.

 

 

 

 

 

© Ласка Александрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??