26 may 2013, 16:53

Светло 

  Poesía
603 0 5




На върха е светло,
звънко-тихо,
само вятърът
на тревите шепне,
цветята милва,
в синевата
с птиците танцува
и с ехото 
тихо разговаря.

Аз съм птица –
вятърът ме гали,
сред облачета бели лъкатуша,
погледна ли надолу,
цветя ми се усмихват,
а слънцето над мен
с мечти сияйни ме посипва
и път златист напред чертае,
който води ме
към теб.

 

 

 

 

 

© Ласка Александрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??