14 мар. 2018 г., 15:07
Живот втори нямам за пропиляване,
едничък ми стига, с емоции изплискан,
не мрачна измислица, пасивно чакане,
а жизнерадостен изблик поискан.
Нямам време за престой в тишината,
птичия поглед за мене присъщ е,
отдавна съм свикнала с крилете на вятъра,
със тласъка мощен към светлото бъдеще!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация