Светулката на Вечността

23 янв. 2023 г., 07:28

Поэзия

742 1 2

СВЕТУЛКАТА НА ВЕЧНОСТТА

... с какво ли ще запомня този свят,

когато утре-вдругиден си ида? –

с пчеличката във пролетния цвят,

с едно ръбато бисерче във мида,

със слънчицето, благо що пече,

и всекиму душата с обич пълни,

с хвърчилцето на малкото момче,

политнало над есенните хълми,

със майчицата в стихналия парк,

която рожбицата своя кърми,

със Фейсбука на онзи луднал Марк –

във Интернета император Първи,

а може би? – с милунка на Жена,

по ризата ми клепнала червило,

или нетрайно снопче светлина

по всичко родно, Българско и мило.

Когато си затръгвам от света,

ще отнеса със мен една светулка –

и тя – във пазвите на Вечността,

за мен със тиха Обич да трептулка.

22 януарий 2023 г.

гр. Варна, 18, 30 ч.

yotovava (Валентина Йотова)

2023-01-23T13:11:47+02:00

Човек вижда това, за което има очи - едни се оприличават на тор, а ти - ти виждаш най-прекрасните неща в краткия ни и труден живот.
zelenaradost (Милена Френкева)

2023-01-23T09:46:29+02:00

Красиво, мило и смирено!