23.01.2023 г., 7:28 ч.

Светулката на Вечността 

  Поезия
741 1 2

СВЕТУЛКАТА НА ВЕЧНОСТТА

 

... с какво ли ще запомня този свят,

когато утре-вдругиден си ида? –

с пчеличката във пролетния цвят,

с едно ръбато бисерче във мида,

 

със слънчицето, благо що пече,

и всекиму душата с обич пълни,

с хвърчилцето на малкото момче,

политнало над есенните хълми,

 

със майчицата в стихналия парк,

която рожбицата своя кърми,

със Фейсбука на онзи луднал Марк –

във Интернета император Първи,

 

а може би? – с милунка на Жена,

по ризата ми клепнала червило,

или нетрайно снопче светлина

по всичко родно, Българско и мило.

 

Когато си затръгвам от света,

ще отнеса със мен една светулка –

и тя – във пазвите на Вечността,

за мен със тиха Обич да трептулка.

 

22 януарий 2023 г.

гр. Варна, 18, 30 ч.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??