8 окт. 2013 г., 23:26
Вървя си по слънчева топла алея
толкова жива, красива,
чак ми иде да викна, запея.
Птички шарени щукат навред,
пеят, пищят, чуруликат,
викат ми - давай напреде, човек.
Слънцето гали със златни лъчи,
отваря цветята заспали
по големите обширни земи.
Вървя си все така весело аз
и чувам отнейде се носи
този вълшебен, прекрасен, райски глас. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация