28 февр. 2009 г., 20:33
Светът е красив, душата чиста
Студеният дъх на нощта
облизва земята
и пак красив е света
с онзи трепет в душата.
Един храст стои небрежно и танцува,
вятърът пак е тук, пак до късно ще лудува,
едно дете спи, завито в одеяло
и светът пак е чист, като огледало.
Един човек сам седи и пише стих,
замръзнал още топъл и толкова тих,
стиха поглеждам и се виждам в огледало,
нарисувах се! Слагам края, за да почна отначало.
облизва земята
и пак красив е света
с онзи трепет в душата.
Един храст стои небрежно и танцува,
вятърът пак е тук, пак до късно ще лудува,
едно дете спи, завито в одеяло
и светът пак е чист, като огледало.
Един човек сам седи и пише стих,
замръзнал още топъл и толкова тих,
стиха поглеждам и се виждам в огледало,
нарисувах се! Слагам края, за да почна отначало.
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
И отзад напред го четох и пак отначало ,но се загубих в смисъла , а има ли?
-
Слагам края, за да почна отначало.
... правилно
и не съвсем ... честно да ти кажа още търся оптимума ... кое старо остава ... кое се маха ... как пресяваш гориш ли наред ... така че не знам точно колко правилно е ...
и как точно реши че огледалото е ... чисто ...
това е може би последната дума която ще ползвам в комбинация с - чисто ... но пък е първата която ми изкача като рима на - одеяло ...
омазан ти е стиха бая ... опитал си нещо да кажеш ... ама не е се получило съвсем ...
поне при мен ... мисля че те разбрах ... но не си го казал правилно (и красиво )
(има ли логика в това мое твърдение )
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
кой, защо и как точно става това???
облизаната нощ ... някак си прогони поетиката ...
и НЕ!