real_def
67 279
28.02.2009 г., 20:33 ч.

Светът е красив, душата чиста 

  Поезия
788 0 3
Студеният дъх на нощта
облизва земята
и пак красив е света
с онзи трепет в душата.

Един храст стои небрежно и танцува,
вятърът пак е тук, пак до късно ще лудува,
едно дете спи, завито в одеяло
и светът пак е чист, като огледало.

Един човек сам седи и пише стих,
замръзнал още топъл и толкова тих,
стиха поглеждам и се виждам в огледало,
нарисувах се! Слагам края, за да почна отначало.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • замръзнал още топъл и толкова тих ??????????
    кой, защо и как точно става това???

    облизаната нощ ... някак си прогони поетиката ...
    и НЕ!
  • И отзад напред го четох и пак отначало ,но се загубих в смисъла , а има ли?
  • Слагам края, за да почна отначало.
    ... правилно
    и не съвсем ... честно да ти кажа още търся оптимума ... кое старо остава ... кое се маха ... как пресяваш гориш ли наред ... така че не знам точно колко правилно е ...


    и как точно реши че огледалото е ... чисто ...
    това е може би последната дума която ще ползвам в комбинация с - чисто ... но пък е първата която ми изкача като рима на - одеяло ...


    омазан ти е стиха бая ... опитал си нещо да кажеш ... ама не е се получило съвсем ...

    поне при мен ... мисля че те разбрах ... но не си го казал правилно (и красиво )

    (има ли логика в това мое твърдение )
Предложения
: ??:??