След взрив
вратите и прозорците - избити
и лудата душа
(със девет ключа,
дебели катинари,
злобни кучета,
системи за локация,
подслушвана,
във бялата си стая
изолирана)
внезапно се оказва
сред Вселената
и тръгва да се скита,
ненамерила
свободната си воля
и забравила
първичната си истинност
и мисия.
Завръщането ѝ
оказва се болезнено
и някак неизбежно
контролирано.

Душите на поетите
оставят
вратите си по принцип
незаключени.