„Свят от тъмнина”

Пътят сигурно е кратък,

а изходът така далеч.

Някой тръгва – друг остава

с въпросите към своето сърце.

Ако вятърът сред клоните заспи

и слънцето с надежда спре да свети...

ограбени от времето безброй души

превърнали се в сенки, от дъжда отмити.

Очите на сенките светят във мрака,

безплътни лица вплетени в мрежа от страх...

Острите нокти на злото земята раздраха,

телата на живите в огъня ставаха прах.

Къде изгубен е животът... и дали

е истински светът от тъмнина?

Трябва ли пролята кръв и

Злото – просмукало тъжната земя?

Къде изгубена е вярата...

от черни демони ли бе сменена?

Каква стена разделя хората...

стена от болката ни сътворена!

За какво ни е земята,

която в гняв и болка ще е потопена...?

И острите нокти се впиват в гърдите,

потоци от кръв и дъждовна роса.

Тъжно е утрото, угасват мечтите –

борба за надежда и лъч светлина.

Болка в сърцето, огорчени лица...

хиляди думи се сливат в една.

Умора в телата и стъпки в прахта,

без вяра в доброто, без прощални слова...

Тишина следва пътя към ада!

Тишина и така далече от рая!

Пътеката прашна открива нов свят,

тя има начало начало до малкия град.

Намира душата жесток, леден ад

и създава от болката свой собствен брат!

Къде ли е слънцето... защо не блести?

Застива сърцето в нашите гърди.

Разкъсван от болка, с очи към ръба...

Така близо е краят...

Дали всеки разбира това?

А всеки ли знае това?!

Осъзнава ли всеки това...

... че с болка и сълзи загива светът!