„Свят от тъмнина”
Пътят сигурно е кратък,
а изходът така далеч.
Някой тръгва – друг остава
с въпросите към своето сърце.
Ако вятърът сред клоните заспи
и слънцето с надежда спре да свети...
ограбени от времето безброй души
превърнали се в сенки, от дъжда отмити.
Очите на сенките светят във мрака,
безплътни лица вплетени в мрежа от страх...
Острите нокти на злото земята раздраха,
телата на живите в огъня ставаха прах.
Къде изгубен е животът... и дали
е истински светът от тъмнина?
Трябва ли пролята кръв и
Злото – просмукало тъжната земя?
Къде изгубена е вярата...
от черни демони ли бе сменена?
Каква стена разделя хората...
стена от болката ни сътворена!
За какво ни е земята,
която в гняв и болка ще е потопена...?
И острите нокти се впиват в гърдите,
потоци от кръв и дъждовна роса.
Тъжно е утрото, угасват мечтите –
борба за надежда и лъч светлина.
Болка в сърцето, огорчени лица...
хиляди думи се сливат в една.
Умора в телата и стъпки в прахта,
без вяра в доброто, без прощални слова...
Тишина следва пътя към ада!
Тишина и така далече от рая!
Пътеката прашна открива нов свят,
тя има начало начало до малкия град.
Намира душата жесток, леден ад
и създава от болката свой собствен брат!
Къде ли е слънцето... защо не блести?
Застива сърцето в нашите гърди.
Разкъсван от болка, с очи към ръба...
Така близо е краят...
Дали всеки разбира това?
А всеки ли знае това?!
Осъзнава ли всеки това...
... че с болка и сълзи загива светът!
© Горан Русинов Всички права запазени