Сянка самота премина

По небето морско синьо,

Заранта невинна скрила,

Моите сълзи обвила.

В изгрева златист и ален

С трепети, надежди, красота

Дето погледа печален,

Озарен от тъмнина

Вижда там, че нощ е още

И се моли на теб, боже.

Сянка скръб премина

Като бягаща сълза

По душата пуста, болна,

Непознала топлина.

Леден дих ме сгрява само

Денем,нощем – всеки миг

И го няма твойто рамо,

Шепотът ти мил и тих.

Сянка болка преминава

През меланхоличната дъга,

Щастието застрашава

И погубва ме сега.

Никак не намирам изход,

Вятър леден ме суши

И над мен надвиснал облак –

Дъжд ме чака призори.

                   *****

Сянка, тъмна сянка

Води приказна нощта

И в пиянство осъзната

Мойта-новата съдба!

                             20.04.2004г.