Сянка самота премина
По небето морско синьо,
Заранта невинна скрила,
Моите сълзи обвила.
В изгрева златист и ален
С трепети, надежди, красота
Дето погледа печален,
Озарен от тъмнина
Вижда там, че нощ е още
И се моли на теб, боже.
Сянка скръб премина
Като бягаща сълза
По душата пуста, болна,
Непознала топлина.
Леден дих ме сгрява само
Денем,нощем – всеки миг
И го няма твойто рамо,
Шепотът ти мил и тих.
Сянка болка преминава
През меланхоличната дъга,
Щастието застрашава
И погубва ме сега.
Никак не намирам изход,
Вятър леден ме суши
И над мен надвиснал облак –
Дъжд ме чака призори.
*****
Сянка, тъмна сянка
Води приказна нощта
И в пиянство осъзната
Мойта-новата съдба!
20.04.2004г.
© Катерина Todos los derechos reservados