Там, където слънцето едва блестеше
и нощта се беше спотаила,
едно сърце безжизнено туптеше,
а душата - тя се беше изпарила.
В мислите и тъга се беше застояла.
Една тъга, която пълнеше очите със сълзи.
Тъгата цялата я беше обладала
и правеше сърцето на трески.
Нетърсена от никой във нощта,
стоеше като труп на земята,
сънувайки в тишина,
сънят оставаше и във главата. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация