vixi (Яна)
125 11
26 июн. 2011 г., 23:36

Съдба 

  Поэзия
827 0 5

Понякога съвсем малките неща могат да преобърнат живота ни. Кажете на любимите си хора, че ги обичате - утре може да е късно!


Какво ни чака? Знаем ли немили

дали ще бродим ние из света

и, търсейки във всяко нещо сили,

дали ще имаме подслон, врата?

Какво ни чака? Ако в самотата

сведем смирено ний глави

и ако в мъката дори душата

от тялото ни морна отлети?

Какво ни чака? В алената вечност

отиваш си и млад, и стар,

а нещо във човешката „човечност”

не пита бил ли си другар?

Какво ни чака? Утре е далече!

Живей, гори, обичай от сърце!

И стига с тез въпроси вече -

живей със любовта поне!

© Яна Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??