Ден след ден светът се свива,
няма вече светлина;
а животът си отива,
край ли е, или съдба.
Този ден дали е близо,
ден на мъки и тъга,
в който всички ще се молим:
- „Боже наш, спаси света”.
Виновни ли сме ние?
За нашата съдба,
съдбата на живота,
и всичките неща,
с които сме грешили
пред Бога и света,
но молим те, прости ни,
спаси ни от смърта!.
Хора, стига с тез тревоги,
всичко просто е лъжа!
Нека смелостта ни води,
да се борим със страха!
Няма Бог да ни убие,
ни природните стихии,
най-голямата опасност
просто сме самите ние!.
© Никола Кеков Все права защищены